НАСА стартира финалните тестове за полета към Луната
НАСА започва процеса по изваждане на ракетата Space Launch System (SLS) и капсула Orion от постройката за сглобяване към стартовата площадка 39В в галактическия център " Кенеди ". Огромни платформи прекараха ракетата по дистанцията от 6.4 км. за малко под 10 часа. Ако всичко е наред, в интервала 6-11 февруари тази ракета, в границите на мисията Artemis II, ще изведе в орбитата на Луната 4 астронавти - за първи път от декември 1972 г.
Преди да се стигне до старта ракетата ще бъде подложена на така наречен " мокра генерална подготовка ". Това включва пълно зареждане на резервоарите на SLS с течен О2 и течен водород (откъдето идва и терминът „ мокра “), както и назад преброяване до 29. Този тест ще бъде изработен до края на януари. Ако НАСА не успее да изстреля ракетата в прозореца 6-11 февруари, идната опция ще е 6, 7, 8, 9 или 11 март.
Астронавтите бяха избрани от дълго време. Това са Рийд Уайзман (NASA) - пълководец на полета, Виктор Глоувър (NASA) - водач, Кристина Хамок Кох (NASA) - експерт на задачата и Джеръми Хансен (Канадска галактическа агенция) - експерт на задачата. Те няма да кацат на Луната, това ще стане по време на мисията Artemis III, която ще се реализира в края на 2027 или през 2028 година
Това ще бъде първият път, когато жена (Кристина Кох), цветнокож човек (Виктор Глоувър) и канадец (Джеръми Хансен) ще пътуват до Луната.
SLS ще изведе кораба Orion първо в земна орбита. След постигане на земна орбита, екипажът ще прекара известно време в тестване на основни системи на Orion, в това число: системата за животоподдържане (кислород, вода, филтриране на въздуха), информационните системи, системите за навигация и надзор. Това ще бъде сериозен стадий, преди да се даде " зелена светлина " за пътуването към Луната.
След като всички системи бъдат тествани, Orion ще поеме по комплицирана " осмообразна " траектория към Луната. После Orion ще употребява гравитацията на спътника, с цел да се върне назад към Земята.
Мисията ще продължи към 10 дни и ще бъде тестов полет - задачата е да се тестват системите на кораба и ракетата в действителна среда, с цел да се приготвят за идната задача, Artemis III, която ще реализира кацане на Луната.
Space Launch System (SLS)
Ракетата Space Launch System (SLS) е най-мощната ракета в света. Тя е свръхтежка ракета-носител, създадена от НАСА. Ракетата е проектирана да изпраща огромни товари и екипажи на далечни дистанции, оттатък ниска околоземна орбита. Основният блок на ракетата се зарежда от четири мотора RS-25, които преди този момент се използваха на галактическите совалки. За спомагателна двигателна сила при изстрелването се употребяват два ускорителя на твърдо гориво. SLS има няколко планувани конфигурации, които ще се употребяват за разнообразни задачи. Те се разграничават главно по степента на мощ и опцията за преместване на товар.
- Block 1: Първата настройка, употребена за Artemis I и планувана за Artemis II и Artemis III. Тя може да изпрати до 27 метрични тона потребен товар до Луната.
- Block 1B: По-модерна настройка, която ще бъде въведена след Artemis III. Тя ще бъде доста по-мощна и ще може да носи по-големи товари, в това число обитаеми модули за лунната повърхнина.
Капсулата Orion
Капсулата Orion, наричана още Orion Multi-Purpose Crew Vehicle (MPCV), е галактическият транспортен съд, който ще транспортира екипаж от четирима астронавти. Тя е проектирана за пътешестване в дълбокия космос и е доста по-голяма и по-усъвършенствана от капсулата Apollo, която е употребена при предходните лунни задачи. Orion се състои от два съществени модула:
Модул за екипажа (Crew Module): Това е обитаемата част на кораба, където се намират астронавтите. Тя е единствената част, която се връща на Земята.
Европейски сервизен модул (European Service Module - ESM): Разработен от Европейската галактическа организация, този модул обезпечава зареждането, задвижването, кислорода и водата за целия полет.
История
Последната пилотирана задача до Луната беше „ Аполо 17 “, която кацна през декември 1972 година и се завърна на Земята по-късно същия месец. Общо 24 астронавти са пътували до Луната и 12 от тях са стъпили на повърхността ѝ, всички по време на програмата „ Аполо “.
Преди да се стигне до старта ракетата ще бъде подложена на така наречен " мокра генерална подготовка ". Това включва пълно зареждане на резервоарите на SLS с течен О2 и течен водород (откъдето идва и терминът „ мокра “), както и назад преброяване до 29. Този тест ще бъде изработен до края на януари. Ако НАСА не успее да изстреля ракетата в прозореца 6-11 февруари, идната опция ще е 6, 7, 8, 9 или 11 март.
Астронавтите бяха избрани от дълго време. Това са Рийд Уайзман (NASA) - пълководец на полета, Виктор Глоувър (NASA) - водач, Кристина Хамок Кох (NASA) - експерт на задачата и Джеръми Хансен (Канадска галактическа агенция) - експерт на задачата. Те няма да кацат на Луната, това ще стане по време на мисията Artemis III, която ще се реализира в края на 2027 или през 2028 година
Това ще бъде първият път, когато жена (Кристина Кох), цветнокож човек (Виктор Глоувър) и канадец (Джеръми Хансен) ще пътуват до Луната.
SLS ще изведе кораба Orion първо в земна орбита. След постигане на земна орбита, екипажът ще прекара известно време в тестване на основни системи на Orion, в това число: системата за животоподдържане (кислород, вода, филтриране на въздуха), информационните системи, системите за навигация и надзор. Това ще бъде сериозен стадий, преди да се даде " зелена светлина " за пътуването към Луната.
След като всички системи бъдат тествани, Orion ще поеме по комплицирана " осмообразна " траектория към Луната. После Orion ще употребява гравитацията на спътника, с цел да се върне назад към Земята.
Мисията ще продължи към 10 дни и ще бъде тестов полет - задачата е да се тестват системите на кораба и ракетата в действителна среда, с цел да се приготвят за идната задача, Artemis III, която ще реализира кацане на Луната.
Space Launch System (SLS)
Ракетата Space Launch System (SLS) е най-мощната ракета в света. Тя е свръхтежка ракета-носител, създадена от НАСА. Ракетата е проектирана да изпраща огромни товари и екипажи на далечни дистанции, оттатък ниска околоземна орбита. Основният блок на ракетата се зарежда от четири мотора RS-25, които преди този момент се използваха на галактическите совалки. За спомагателна двигателна сила при изстрелването се употребяват два ускорителя на твърдо гориво. SLS има няколко планувани конфигурации, които ще се употребяват за разнообразни задачи. Те се разграничават главно по степента на мощ и опцията за преместване на товар.
- Block 1: Първата настройка, употребена за Artemis I и планувана за Artemis II и Artemis III. Тя може да изпрати до 27 метрични тона потребен товар до Луната.
- Block 1B: По-модерна настройка, която ще бъде въведена след Artemis III. Тя ще бъде доста по-мощна и ще може да носи по-големи товари, в това число обитаеми модули за лунната повърхнина.
Капсулата Orion
Капсулата Orion, наричана още Orion Multi-Purpose Crew Vehicle (MPCV), е галактическият транспортен съд, който ще транспортира екипаж от четирима астронавти. Тя е проектирана за пътешестване в дълбокия космос и е доста по-голяма и по-усъвършенствана от капсулата Apollo, която е употребена при предходните лунни задачи. Orion се състои от два съществени модула:
Модул за екипажа (Crew Module): Това е обитаемата част на кораба, където се намират астронавтите. Тя е единствената част, която се връща на Земята.
Европейски сервизен модул (European Service Module - ESM): Разработен от Европейската галактическа организация, този модул обезпечава зареждането, задвижването, кислорода и водата за целия полет.
История
Последната пилотирана задача до Луната беше „ Аполо 17 “, която кацна през декември 1972 година и се завърна на Земята по-късно същия месец. Общо 24 астронавти са пътували до Луната и 12 от тях са стъпили на повърхността ѝ, всички по време на програмата „ Аполо “.
Източник: bulnews.bg
КОМЕНТАРИ